Каква е разликата между Стив Джобс и обикновения човек?

Представете си, че се намирате в Сънивейл, Калифорния в началото на 70-те години на XX в. Седите и си пиете бира, когато забелязвате двама тийнейджъри, дългокоси безделници в джинси и маскировъчни якета, да отиват със своите велосипеди към местната железария, откъдето се връщат, натоварени с кабели, платки, клеми и други джунджурии. И сигурно бихте се учудили, ако в този момент ви кажат, че пред вас са младите Стив Джобс и Стив Возняк, които са си купили частите, нужни им за създаването на Apple One, един от първите персонални компютри и че всъщност модерният свят е започнал точно от там, от работилницата на тези двама млади амбициозни тинейджъри, обичащи да пушат джойнт и да си разкват вицове, докато работят над своите идеи. Били ли са гении или просто са извадили късмет? Че са били в точното време на точното място, в това няма съмнение. За да се създаде един шедьовър, той трябва да бъде оценен като такъв. Обществото в този конкретен момент трябва да е узряло, за да акушира на тази технологична новост.

 

unseen-photos-of-Steve-Jobs-3          unseen-photos-of-Steve-Jobs-2

 

Кое е гениалното в характерите на Джобс и Возняк? Гениалното и при двамата е, че на първо място са имали идея, още по-гениалното е, че са били ужасно, по магарешки стандарти упорити и нахъсани да я реализират. Много хора считат, че гениите успяват от първия път, че не грешат, докато всъщност те допускат много повече грешки от нас, останалите, не-гениите. За това има много просто обяснение. Ако стреляш повече пъти по мишената, е по-вероятно накрая да улучиш десетката, но ще имаш и повече неточни изстрели. В крайна сметка важното е, че накрая се броят десетките – те, а не пропуските, се оказват в музеите и по рафтовете на библиотеките. А би било хубаво и много вдъхновяващо, ако имаше музеи на провалите, откъдето да черпим кураж и хъс! Представата, че писателят пише направо окончателния вариант, без чернови и стотици смачкани листи, че художникът, който с чаша вино в едната ръка и четка в другата прави няколко мазки по платното и voila– създава шедьовър, е просто мит. Една огромна илюзия.

 

Болшинството от хората, които сега славим като гении, са се проваляли многократно, по катастрофален начин. Едисон е притежавал 1093 патента, повечето от които напълно безполезни. Повечето от двайсетте хиляди творби на Пикасо далеч не са шедьоври. Колкото до литературата, Уистьн Одън отбелязва, че „през живота си големият поет пише повече лоши стихове от един слаб поет“. Така че това, което различава гения от обикновения човек, всъщност е умението да ставаш и да продължаваш след всеки провал. И разбира се, известна доза късмет.

използвани са части от: „География на гения“ на Ерик Уайнър

You may also like...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *